В ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” се извършват операции за подмяна на тазобедрени и коленни стави

---
24.09.2010 / 17:16

Между 1 200 и 1 500 операции се извършват на година в отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”-Сливен. Всеки ден се правят от три до пет интервенции, а в някои случаи и повече. В отделението основно се извършват операции на тежки многофрагментни счупвания на костите на горни и долни крайници. Поставят се всички остеосинтезни съвременни материали - заключващи пирони, плаки, външни фиксатори. Лекуват се заболявания на сухожилия, нерви, мускули, изискващи оперативна интервенция. От две години се извършва и ендопротезиране - подмяна на тазобедрени и коленни стави, като за периода са направени над 200 такива операции. Ортопедите в областната болница извършват още всички мекотъканни операции. Отделението разполага с артроскоп, което позволява да се правят артроскопски операции, но към момента само на коленна става. Плануват се курсове и обучения за специалистите и се очаква в скоро време да се извършват артроскопии и на други стави.

 

От месец февруари със заповед на министъра на здравеопазването отделението е определено за база за специализация. За да стане такава база, едно отделение трябва да разполага с необходимата апаратура, рентгенови установки, оборудвани операционни зали с всички видове инструментариум и да се извършват всякакви операции по клиничните пътеки.

 

Отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” е обособено като самостоятелна единица през 1963 година. В момента длъжността началник изпълнява д-р Пенчо Стоянов, след като д-р Хрисант Хрисантов стана заместник-директор на болницата преди няколко месеца. В ортопедия работят 8 лекари. Шест от тях са с призната специалност, а другите двама са специализанти. „Те са много перспективни и ще продължат да работят в отделението. Има 12 медицински сестри и три операционни сестри, които вършат изключително професионално своята работа и са много добре подготвени”, каза д-р Хрисантов.

 

Отделението е първото в цялата болница, на което е направен основен ремонт. От тогава лекарите разполагат с две операционни, които работят непрекъснато. „Като апаратура имаме всичко, което трябва да е по стандарт и извършваме абсолютно всякакви операции на крайниците.” Сливенските ортопеди са били сред първите в страната, които са използвали различни препарати при наличието на големи костни дефекти. „Преди две или три години сме използвали Сел плекс. Взима се костен мозък, смесва се с трикалциев карбонат и сместа се поставя на мястото на костния дефект. Слагали сме на двама пациенти – на дете и на възрастен, успешно”. Операциите са направени от съвместни екипи- хирурзи и травматолози.

 

Много са тежките случаи, които минават през отделението. До сега не се е налагало тежко болни да бъдат изпращани някъде другаде. „Това е екипна работа. За самоизяви и дума не може да става. Всеки знае мястото си и какво трябва да направи”, каза д-р Хрисантов. През последните години почти няма трудови злополуки. В момента най-чести са травмите от пътно-транспортни произшествия, особено при младите хора. В много случаи те дори не достигат до болницата и умират заради високите скорости. При други се налага ампутация на крайници. Д-р Хрисантов си спомня за случай преди около две години, когато при сблъсък на кола на пътя, мантинелата се е врязала в предната врата на автомобил, където пътувало младо момиче и отрязала двата му крака.

 

„Успяхме да съберем останалото, да направим свободна кожна пластика, като взехме около метър кожа от тялото, за да се покрият дефектите и липсваща кожа. Запази се дължината на крайниците. Целяхме да запазим коляното на единия крак и успяхме. По-късно момичето отиде в Германия, където харесаха нашата работа, протезираха го и сега то ходи на работа. Човек не може да разбере, че е с протеза. Когато няма друга алтернатива и трябва да се отреже крак или ръка, няма как да не се случи. Трябва да се спаси живот. По-добре е да не се стига до там да се махат крайници, но има и такива моменти. Скоро успяхме да спасим ръката на едно младо момче”, доволен е д-р Хрисантов. С малки деца случаите са по-редки. През годините не са повече от две-три ампутации, но за жалост се случва и при децата. Като действие ампутацията не е трудна, но е мъчителен психологически момент за пациентите.

 

По-възрастните болни най-често са със счупвания на тазобедрена става. Оперират се успешно, раздвижват се и продължават живота си. Лечението продължава с антикоагулантна профилактика. Тя продължава до 30-35-я ден в домашна обстановка. Така се снижават до нисък процент усложненията от тромбози и тромбоемболии. Всички болни след операция имат нужда от рехабилитация или определен срок, в който да не се товари крайника. Често биват изпращани в рехабилитационни центрове и отделения.

 

Д-р Хрисантов работи като лекар от 34 години. Видял е какво ли не и е свикнал на всичко. Случвало се е да лекува близки хора, но за него няма разлика при пациентите. „Не трябва да ги делим на близки и непознати, иначе няма успех. Почнеш ли да мислиш, да се отпускаш, работата не върви. Аз съм свикнал на всичко”. Около година и половина е работил в Ангола, на 2 500 километра от столицата. Основните случаи са били свързани с травматизъм, ампутации, огнестрелни наранявания. „Нашата специалност не всеки може да я работи. По-тежка е, по-трудна за жените. В някои случаи трябва доста сила. Искат се технически разбирания, работим повече с ръце. Трябва да имаш нещо у себе си, за да я вършиш. Когато се налага рязане на крайници, няма друга алтернатива. Това са животоспасяващи операции. Страшно е, но е лесно за изпълнение. По-трудно е, когато започваш операция и трябва да събереш 20-30 парчета от костта. Скоро на млад човек бедрото бе натрошено на 14-15 парчета. Събирахме парче по парче, слагахме винтчета, плаки и се получи”, споделя ортопедът.

 

Той съветва пациентите, които имат тежки дегенеративни заболявания на тазобедрена, колянна става, и не се повлияват от нестероидни противовъзпалителни, най-добре да се консултират с ортопед и да мислят в посока за протезиране на ставите. Протезиране се извършва на много места в България – във всички университетски болници и по-големите многопрофилни болници. За тазобедрена става Здравната каса заплаща 1 080 лв., а пациентът доплаща. Цената е различна на различните фирми-производителки. За протезиране на коляно средствата, които заплаща касата, са 2 500 лева. Разликата в цената също се доплаща от пациента. При травматичните случаи се предлага метал от различни производители, но за него касата не отпуска пари. Предлагат се титанови синтезни материали и по-обикновени, взависимост от джоба на пациента. Цената зависи също и от дължината на плаката и вида на счупването. Материалите, които се слагат, са много здрави и принципа на поставяне е такъв, че позволява натоварване от самото начало и нe се изискват гипсови мобилизации. Смисълът е бързо възстановяне на функцията на крайника.

 

Още снимки от новината

---
---

 

 
 

Copyright © 2008-2014 МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен | RSS емисия | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев