През 2017 г. се навършиха 150 години от смъртта на д-р Иван Селимински – един от най-значимите представители на българската интелигенция през Възраждането, патрон на нашата болница.

„Българийо, ако те забравя, десницата ми да се забрави, езикът ми да се залепи о гърлото, ако не си спомня за тебе на първо място, като най-драг за мене предмет; спомни, Господи, за неприятелите на България, които желаят унищожението и; блажен е, който ще ви отмъсти за това…, блажен е, който ще ви победи!”

„Вярвам и проповядвам, че свободата на един народ представлява съвкупност от личните свободи на всички негови членове. Тези свободи съответстват съвсем точно на обема на познанията, на нравственото им състояние, на умението им да си служат с наличните средства за запълване на недоимъците и усъвършенстването им, следователно на доброто използване на веществените и нравствени средства за запазването и увеличаването на благоденствието на целия народ изобщо.”

„Вярвам и проповядвам, че в общия интерес на народа ни се съдържат всички частични интереси на всеки един от членовете му; нито цялото може да съществува без частите си, нито всяка част без цялото…”

Д-р Иван Селимински

ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ

„Имайки предвид, че всеки човек е създаден от природата смъртен, то когато достигне в напреднала възраст, неизбежен дълг му налага да уреди имота и работите си по начин и положение, щото да се изпълни последната му воля; имайки предвид, че нямам нито низходящи, нито възходящи наследници, а само странични, та вследствие на това мога да разполагам с имота си по неограничен начин; имайки предвид, че едничкото ми желание и копнеж не е било друго, освен както приживе, така и след смъртта си да допринасям за просветата и разцвета на българския народ като член на тоя народ, казвам, бидейки роден в град Сливен от родители българи, от православна религия, която съм изповядвал и в която завършвам живота си, поради тези съображения и като имам всичките си способности запазени, реших да завещая следното:

1. Установявам, че моето движимо и недвижимо имущество се състои от една къща в град Браила, ул. „Католишка църква” №1 и от сумата леи 218 074, които имам с различни полици и бонове да получавам от различни лица, съобразно саморъчния ми баланс…, който ведно с надлежните документи поверих на господина Христо Георгиев за пазене.

2. Върху това състояние отреждам за настойници „Българската добродетелна дружина”, създадена в Букурещ с признанието на румънското правителство, която има право да получи моето състояние и да следва по следния начин:

3. Комитетът в качеството си на настойник по завещанието от това състояние ще извади най-напред желтици 2 000 /две хиляди/, които ще даде на братовчедката ми Тодорица х. Николова Драгойчова като възнаграждение за нейния труд за гледането и лекуването, който положи за мене при разни случаи, когато съм бивал болен.

4. Ще даде още отделно желтици двесте /200/ като помощ от моя страна за българската черква, която ще се строи в Букурещ.

5. За всичкото друго мое състояние Комитетът е в право да го превърне в готови пари и приходът от тези пари, колкото ще се получава, ще се употребява непрекъснато за изучаването на бедни български младежи, като ще се изпращат измежду тези, които ще се отличат при учението, за усъвършенствуване в странство във факултетите, които ще се намери за добре и това съобразно със средствата, които ще позволят приходите.

6. Комитетът е задължен в края на всяка година да обнародва в обществени списания начина, по който е бил употребен приходът за общо знание на всички българи.

7. В случай, че Дружината не постъпи съобразно с разпорежданията на това завещание или употреби зле прихода от парите, за поправяне ще има право всеки българин да протестира пред властите и да иска поправянето, като бъде заставена Дружината да изпълнява всичко точно.

8. Библиотеката ми и всичките мои хирургически инструменти да се предадат на общината в град Сливен, моето родно място, за да служат в помощ на лекарите българи, които ще бъдат там след време, и даже на младежите, които ще прегърнат тази специалност.

9. Моите съчинения относително българската история и другите, написани на гръцки език, да се преведат на родния ми език и под съответни заглавия да се напечатат и раздадат безплатно на всичките училища, а на чужденци, ако искат да ги имат, ще се продават и парите, които ще се съберат, ще се притурят към другия капитал.

10. Погребението ми да стане, както е редът, скромно и според всичките нареждания на православния обряд, без шум и без лукс.

П.с. Моля, следователно Дружината да приеме това задължение и да изпълни точно условията през всичкото време като един български национален въпрос, за какъвто всеки добре възпитан българин е длъжен да се интересува.

Моля, също така и моите сънародници българи да не критикуват моите разпореждания в това завещание и да ме простят за всичките грешки, които може да съм извършил през живота си като всеки смъртен.

……………………………………………………………………………………..

Букурещ, 15. ІХ. 1866 г.

Подписан: Д-р х. Йордан-Иван Селимински,

Христо Георгиев, касиер на БДД

Свидетели: Д-р Георги Атанасович, член на БДД

Заверил: Главен руски императорски консул на

Влахо-Молдавските съединени княжества – Потапенко”

…………………………………………………………………………………….

По силата на това Завещание, през м. септември 1872 г. Сливенската църковна община получава от Българската добродетелна дружина библиотеката на д-р Иван Селимински, състояща се преди всичко от медицинска литература. Църковната община предава тези книги, както и тези, получени пак като дарение от него през 1859 г., за съхранение в библиотеката при Централното класно училище в Сливен. Последните били над 300 тома, на гръцки език, с философско-историческо съдържание. Според сведения, събрани от историка на град Сливен – д-р Симеон Табаков, сред книгите на Селимински имало скъпи издания от съчиненията на Херодот, Тукидид, Страбон, Полибий, Платон, Аристотел, Плутарх и др.

Освен богатата библиотека, в Сливен пристигат и хирургическите инструменти на д-р Ив. Селимински. За съжаление, цялото това неоценимо наследство от нашия съгражданин изгаря при големия пожар в училището, причинен от отстъпващите турски военни части по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.

/Бележка – Регионален исторически музей - Сливен;

Публикувани статии по темата – на сайта на РИМ/