Д-р Васислав Петров: Областните болници да станат защитени
МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца затвори Детското отделение до края на месеца заради напуснали лекари, това по акушерство и гинекология в МБАЛ – Ловеч отвори преди дни, след спиране на работата по същата причина. Защо се стига до тези проблеми в областните болници, как те могат да бъдат решени и изпълнени ли са възнагражденията по КТД, от Clinica.bg попитаха д-р Васислав Петров, председател на Националното сдружение на областните болници и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ - Сливен.
- Д-р Петров, детското отделение в МБАЛ „ХР. Ботев“ не приема заради липсата на педиатри, до преди дни АГ отделението в МБАЛ – Ловеч бе затворено заради липса на достатъчно специалисти. Защо се стигна дотам?
- В повечето областни болници персоналът е застарял – в предпенсионна или в пенсионна възраст. Лекарите сме средно на 55 години. Има недостиг. Рядко постъпват млади хора. Като изключим градовете София, Пловдив, Варна, Плевен, където има университети, много по-малко идват новодипломирани колеги при нас. Всички областни болници са акредитирани по наредбата за следдипломно обучение, но желаещите се броят на пръсти. За съжаление, младите колеги се насочват към големите градове. Това е и една от причините при нас, в МБАЛ – Сливен, да има остър дефицит в три отделения. Така е и във всички останали областни болници.
В много от областните болници заради липса на персонал започнаха временно или за постоянно да се закриват отделения - преди две години в МБАЛ – Кюстендил закриха очното и УНГ отделенията , в Ловеч затвориха три отделения по същата причина, дори в голям град като Бургас за няколко месеца не работеше отделението по хематология. Във всяка областна болница, във всеки един момент има опасност това да се случи. При нас, в Сливен, до преди година и половина имахме четирима специалисти по нефрология. В началото на годината двама напуснаха, преди месец третият колега излезе в болнични. Сега там остана само един лекар. Ако и с него нещо се случи, затваряме нефрологичното отделение, а и то е уникално за област Сливен. Имаме дефицит и на медицински сестри. За тях имам 27 свободни щата. Търся и 34 лекари, като от тях 6-ма са за спешното отделение, в което никой не иска да работи. Тук искам да отбележа и повдигането на въпроса за промяната на категоризацията на труда на работещите в центровете за спешна медицинска помощ. Нямам нищо против труда на колегите да бъде оценен. Важно е обаче да не се пропуска, че лекарите в тях са хората, които посещават пациентите на местопроизшествието или в дома, стабилизират ги и ги докарват в спешните отделения на областните болници, където започват диагностичните и лечебните мероприятия. Да се знае, че спешността не е само в ЦСМП. Затова, ако се пристъпи към промяна на категорията труд на работещите в ЦСМП-та, това трябва да стане и в спешните отделения на болниците.
- Защо има такива проблеми в областните болници?
- Ние, областните болници, поемаме спешността. Работим при голямо натоварване. Спешните отделения в областта са точно при нас. Постоянно ни се карат тежки случаи, както и пренасочени от общинските и частни лечебни заведения тежки пациенти. Нашите лекари работят под много голямо напрежение с тежко болни пациенти. За съжаление, младите колеги не харесват такъв режим на работа. Те търсят да постъпят в някоя частна или голяма университетска болница, както и в доболничната помощ, където такова натоварване няма. Ето затова, става все по-трудно да намерим лекари. Освен това, заплащането при нас е по-ниско, отколкото в частните болници и университетските болници. При нас няма доплащане или избор на екип. По наша инициатива в предния парламент депутатите гласуваха промяна на ЗЛЗ, която дава възможност на Министерството на здравеопазването да ни плаща за спешността чрез промяна в Наредба 3. Идеята ни бе с тези средства да увеличим заплатите на лекарите и сестрите за да достигнем стойностите на КТД и да бъдем по-конкурентно способни . За съжаление, поради липсата на бюджет дълго време, към днешна дата не са ни превели нито един лев по този закон. Чакаме почти година и сключването на новия НРД и увеличение на клиничните пътеки. Вече тече втори месец, откакто бюджетът е приет. Все още обаче се обсъжда, дали те да бъдат повишени или не. За нас това е от особено значение. Ние, областните болници, работим по пътеки, които не са високотехнологични. Нашите са ниско платени – пулмологични, инфекциозни, детски и т.н. Разчитаме те да бъдат с нови, по-високи цени, за да можем да увеличим и заплатите на персонала. Както става ясно, не можем да им ги осигурим по посочените причини. Изведнъж се оказва, че в една областна болница, временно се закрива детското отделение, и всички разбират, че точно ние, областните болници имаме уникални отделения, които трябва да обслужват населението в областта, но не се мисли как ще финансират същите тези отделения. Логично е хората да напускат, защото няма достатъчно пари, за да им бъдат увеличени заплатите. Допълнително материално стимулиране също няма. Искам да подчертая нещо много важно.
- Кое е то?
- Областните болници са много ценни. Без нас няма да съществуват нито малките частни болници в провинциалните областните градове, нито общинските болници. Това трябва да се разбере и да стане ясно на всички.
- Какво е решението?
- Да се намерят механизми за адекватно финансиране на всички недофинансирани, но „уникални“ дейности в областните болници. Първата стъпка е да се намерят средства и възможно най-скоро да започне финансирането ни по Наредба 3. Ние трябва да го получаваме, за да сме отворени 24 часа в денонощието и да посрещаме цялата спешност на областта. В частната болница спешно отделение няма. При нас пациентът е приет, обработен, стабилизиран, но тъй като нямаме, примерно, инвазивна кардиология или съдова хирургия, им го изпращаме обработен с всички направени изследвания. Там му решават проблема по една високотехнологична пътека за 5 000 – 6 000 лева и частната болница има пари да дава колко си иска високи заплати. После пък, привлича нашите млади кадри. Това не може да продължава така. Говори се за защитени болници. Ние, областните, трябва да бъдем такива. Така хората ще знаят и ще са сигурни, че имат едно лечебно заведение, което ще работи, каквото и да се случи в държавата. Ето това трябва да се направи, за да не се случват неща като във Враца, Ловеч и на много други места. Съгласно друг променен закон, този за ЗЗО се говори за методиката за подпомагане на приоритетните болници. Питам се дали въобще някоя от областните ще влезе в нея. Мисля си, че пак ще стане дума за общински и отдалечени лечебни заведения. Само питам, МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца, МБАЛ Видин, МБАЛ Ловеч, МБАЛ Ямбол са областни болници и няма да са приоритетни, но ако се затвори някой от основните отделения в тях всички отново ще разберат колко са важни за дадената област. Затова едни такива болница трябва да бъде приоритетни, защитени, а не онази в селището Х, в която има само две отделения и е все едно дали те съществуват или не. Моето уважение към малките общински болници, те поемат първичната помощ, имат социални функции, но само дотук. Критериите за това следва да се определят не само на базата на отдалеченост на 20-30 км от областния град, защото ако се закрие голямата областна болница, какво ще прави общинската, не ми е ясно. Като изключим някои от големите общински болници – Казанлък, Гоце Делчев, Сандански повечето общински болници са с по две отделения, лаборатория и рентген. Обхватът на медицинските дейности, които предоставят, е ограничен.
- Какви са очакванията Ви от новия НРД, какво би помогнало на областните болници да се стабилизират финансово?
- Все още нямам конкретни очаквания, тъй като не се знае с колко ще се увеличат средствата за профилактика в доболничната помощ и в частност тези за общопрактикуващите лекари, специализираната доболнична помощ, какви ще бъдат цените на клиничните пътеки – все неясноти. Нищо не казвам, само отбелязвам, че до края на годината остават само четири месеца, дори три, защото бюджетът на НЗОК е до края на ноември – време, в което би следвало вече да говорим за финансирането през 2024 година. Ето заради всички тези неща не можем да достигнем заплатите по КТД – нещо, за което ние, областните болници, се борим вече трета година. Сега нямаме много варианти. Единият е да вдигнем възнагражденията и да започнем да трупаме задължения, докато фирмите не ни блокират сметките. Другият е да не ги увеличим, но да не можем да сключим договор с НЗОК, каквито изисквания се обсъждат за новия НРД. Искам да подчертая още веднъж, че само с административни мерки няма как да дойдат средства за увеличение на възнаграждение на персонала в лечебните заведения. Необходимо е и адекватно финансиране.
- С встъпването си в длъжност здравният министър проф. Христо Хинков заяви и приоритетите си в сектора. Сред тях са ограничаване на роенето на нови болници и намаляване на доплащането. Как бихте коментирал тези намерения?
- Проф. Хинков има прекрасни намерения. Ние, директорите на областните болници имахме среща с него. Казахме му нашите притеснения. За съжаление обаче той обясни, че със средствата, заложени за тази година, няма да могат да бъдат изпълнени нашите искания и да постигнем финансиране, каквото искаме. Причината е, че за тази година Министерството на здравеопазването не е получило средства от Министерството на финансите, за да ни бъдат разпредели, според регламента в Наредба 3. Той ще се бори догодина тези средства да бъдат защитени в новия бюджет, за да можем да получим някакво финансиране. Към момента по-голяма част от областните болници са финансово стабилни, само няколко са с просрочени задължения, но предпочитам да не казвам кои са те. Редовно се изплащат работните заплати и нямаме задължения към персонала и НАП. След като спря изплащането на т. нар. ковид пари, ние нямаше как да намалим заплатите на хората. Така разходите по фонд „Работна заплата“ скочиха рязко. Няма областна болница, която да не отделя поне 65 на сто от доходите си за тях.
- Какви промени, според Вас, могат да бъдат направени за специализациите?
- До преди две години държавата плащаше заплатите на специализантите по държавна по поръчка. Сега това важи само за специализантите, обучавани по чл.13 на Наредба 1, ако те идват от общинска болница, която няма акредитация. За специализантите по държавна поръчка започнали на места в областна болница не се привеждат пари за заплати. Аз мисля, че за всички специализанти, започнали на местата, обявени със заповедта на министъра, трябва да се осигурят средства за работни заплати.
Интервю на д-р Васислав Петров пред Силвия Николова от Clinica.bg