Заболяването вече е хронично, подобно на диабета и хипертонията. Заради стигмата пациенти крият, че са заразени. Тази година се навършват 4 десетилетия от откриването на ХИВ.

През 1983 г. екипът на френския професор Люк Монтание от института „Пастьор“ изолира ХИВ („човешки имунодефицитни вируси“). Това са често мутиращи ретровируси, които атакуват човешката имунна система. Те причиняват синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). За откритието си Люк Монтание и Франсоаз Бар-Синуси получават Нобелова награда през 2008 г., а американският учен Робърт Гало разработва схемата, по която вирусът причинява СПИН. Всяка година на 1 декември отбелязваме Световния ден за борба със СПИН – болестта, която бе наречена „чумата на ХХ век“.

„За тези 40 години се установи, че СПИН вече не е фатална диагноза. Това е хронично заболяване, каквито са диабет, хипертония, въпреки че при тях няма вирус. Ако си взимате лекарствата и правите това, което е необходимо, продължителността на живота е същата като на хората, които нямат такова състояние“, каза проф. д-р Радка Аргирова, дмн, вирусолог, на среща, организирана от фондация „МОСТ“ по-рано тази есен, пише "Труд".

Макар да са изминали четири десетилетия и вирусът ХИВ да е изследван най-подробно, все още съществува изключително тежък проблем със стигмата – заклеймяването, дискриминирането на хората, които са негови носители. За цялото това време в света бяха вложени огромни средства и бе открита терапия, с която, ако се прилага последователно и правилно, болните постигат много добро качество на живот. На практика обаче, отивайки на лекар, те не смеят да кажат, че са носители на ХИВ, за да не им бъде отказано лечение. Стигмата е изключително тежка, и то точно сред медицинските работници, признават хора от системата. Продължава да битува убеждението, че всеки, който е позитивен за ХИВ, има СПИН, а това не е така.

Има страни по света, където хората, които не са съобщили, че имат ХИВ, се криминализират. У нас няма подобни ограничения, но стигмата води до други нежелани последствия. Освен че не казват на лекаря, че са с ХИВ, вирусоносителите се страхуват да си вземат безплатните лекарства, за да не ги види някой, че влизат в Инфекциозна болница. Страх ги е да споделят с близките си и заразяват партньорите си. Стигмата довежда до това, че сигурният ефект от лекарствата се губи, провалят се всички грижи за тези хора.

От 2018 г. България официално е приела лозунга, възприет в цял свят десет години по-рано: „U=U“ (Undetectable = Untransmittable), което на български означава: неоткриваем вирусен товар = непредаваем. С други думи, когато има вирус в изключително малко количество, няма начин той да се предаде на партньора. С други думи, човек може да живее нормално, да прави секс и да има деца без опасност за другите. Заблуда отпреди 40 години е, че носителят на ХИВ трябва да живее сам в изолация и да няма партньор, деца. Сегашните пациенти в преобладаващия случай са млади, работоспособни, интелигентни хора, които знаят оттук нататък как да се пазят и не заслужават тежкото отричане от страна на обществото.

"Труд"