Това е разказ на Жана Апостолова от Сливен за професионализма, човещината и доброто. Тя иска през нейните очи повече хора да разберат за лекарите и медицинските екипи в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-Сливен, с които се е срещнала в много труден за нея момент. Смята, че за доброто трябва да се говори, да се предава и да се знае, че има хора, отдадени безусловно на другите, борещи се за тяхното здраве и живот.

„На 10 януари се почувствах много зле. Заради тежка анемия и голяма кръвозагуба се озовах пред вратите на Отделението по спешна помощ в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-Сливен. Там бях посрещната от екипа на д-р Азимов“, разказва Жана Апостолова. Тя е възхитена от бързата реакция на всички в екипа, от организацията им и координацията помежду им.

„Бяха като пчелички и всяка от пчеличките знаеше какво да прави, без да чака и минута повече. Всичко, което трябваше да направят за оформяне на документи, за преглед и установяване на състоянието ми, беше направено много бързо. Когато човек е изправен пред голямо изпитание, свързано с риск за живота, си дава сметка колко е важно да попадне в добри ръце, да се почувства спокоен и сигурен“, добавя Жана Апостолова.

След първоначалния преглед в спешното отделение тя е настанена в Отделението по гастроентерология, със завеждащ д-р Цветан Данчев.

„Шест дни от моя живот преминаха там. Обръщам се към всички, които ще прочетат тези редове: Мили хора, искам през моите очи да видите какви професионалисти, лекари и медицински специалисти, обичащи и помагащи на живота, работят в това отделение. По време на престоя ми там, бях под грижите на този всеотдаен екип и мисля, че успехът в лечението ми се дължи и на човешкото отношение, което всеки - от санитар до лекар, поставяше на първо място. Благодаря им от сърце! Трябва да пазим тези млади хора, които посвещават времето си на чуждата болка и страдание. Да ги пазим, за да останат в Сливен!“.

Жана Апостолова благодари и на своите колеги от общинската фирма по озеленяване, които са направили организация, за да осигурят кръв за нейното бързо възстановяване. Тя призовава всеки, който среща добро, да разказва, защото трябва да се знае за него и да се предава нататък.