Равнопоставени ли са болниците в страната, има ли недостиг на медицински специалисти и какви са функциите на ръководеното от него лечебно заведение – на тези и други въпроси отговаря в интервю за предаването "Акценти" на Канал 6 изпълнителният директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински”-Сливен – д-р Васислав Петров:

- Д-р Петров, как се ръководи болница в държава, в която днес съобщават, че пациентите ще се преглеждат след пръстов отпечатък, утре казват - без пръстов отпечатък, а в същото време сякаш той изобщо не влияе на качеството на лечението?

- Най-напред искам да ви кажа каква е разликата между една областна болница и всички останали в страната. Областната болница по закон има определени задачи, които не са чисто търговски и тя не може да бъде печелившо търговско дружество, както е регистрирана. Още при създаването са й вменени функции, които не носят приходи. Давам пример с Отделението по трансфузионна хематология, което изпълнява държавна политика за снабдяване на кръв и кръвни продукти, не само на болницата но и на цялата област. Такова е и Инфекциозното отделение. Да сте чували в България някоя частна болница да е открила инфекциозно отделение?

Това са непечеливши отделения. Така стоят нещата и с Детското отделение. Само една или две частни болници имат детски отделения. Отделението по съдебна медицина не извършва никаква медицинска дейност, но болницата е задължена да го има за нуждите на полицията и съда. Затова не мога да приема, че всички сме равнопоставени. Ние не сме равнопоставени с частните болници. Не сме и равнопоставени с някои университетски болници, защото те нямат някои от нашите функции.

- Като казвате неравнопоставени, в края на миналия век се говореше че област Сливен е областта с най много лечебни заведения на глава от населението, т.е. би трябвало и до ден днешен да имате доста голяма конкуренция. Как се издържа на такава конкуренция?

- Точно така е. След Пазарджик ние бяхме втория град, който има най -много лечебни заведения на глава от населението. В нашата област има една общинска болница в Нова Загора, една военна болница на територията на Сливен, четири частни многопрофилни болници и една рехабиталиционна болница в Котел.

- Всички те до ден днешен продължават да работят, но населението на областта се топи, тоест толкова много болници трябва да се борите за малкото хора които са останали…

- Нашата болница в последните години стана хубава, с много нова и модерна апаратура, с подобрени условия. Запазихме екипа си, но по същия начин много частни болници успяха да привлекат пациенти от други области. Друга разлика между областните и частните болници е, че при нас лежат неосигурените пациенти.

- Голям ли е техният процент, д-р Петров?

- Обикновено неосигурените влизат в болницата в много тежко здравословно състояние, защото не се лекуват. 317 са неосигурените пациенти за 2016 г. По закон областната болница трябва да има Спешно отделение. През нас преминават всички спешни случаи. От две години Министерството на здравеопазването работи по програма, която предвижда закупуване на нови линейки. Ние участваме, но предварително разработихме архитектурен проект за сградата, която ще бъде спешен център и спешно отделение. Вече е налице строеж между ДКЦ-1 и болницата. Работи се и се надявам до година, година и половина да стане факт. Ще имаме модерно спешно отделение с много по-добри условия и за пациентите и за персонала.

- Факт ли е че има недостиг на специалисти или болницата е взела нещата в свои ръце и работи по проблема?

- Абсолютен факт е. В момента в болницата работят 164 лекари и имаме 29 броя свободни места. Във всички отделения сме покрили медицинските стандарти за минималния праг. Помагат ни и 55 специализанти, млади колеги, които започнаха работа през последните 3-5 години. Може би половината от тях са хора, които не са от Сливен. Лошото е, че не знаем след като вземат специалностите си дали ще останат при нас. Надяваме се това да стане.

- Кои са най предпочитаните специалности за специализация в Сливен ?

- Младите колеги се насочват към нови специалности, които по-рано не бяха толкова атрактивни. В годините, когато аз специализирах, най-атрактивни бяха акушер-гинекология, хирургия, урология. В днешни дни най-модерната специалност е кардиология и допълнителна специалност по инвазивна кардиология. Това е високотехнологична дейност, предпочитана от младите хора. Тя бързо се разви, защото държавата разреши да се вложат средства, с които да стане атрактивна и се създадоха толкова много центрове за инвазивна кардиология в България.

Ние сме база само за кардиология, защото в нашата болница няма отделение по инвазивна кардиология. В момента имаме седем специализанти по кардиология, четирима по гастроентерология, трима - физиотерапия и рехабилитация и АГ – четирима.

- Хората са притеснени че си отива генерацията авторитетни, можещи лекари? Кадърна ли е новата генерация доктори?

- Новата генерация е умна и интелигентна. Зависи от нас какво ще им предадем. Когато по-възрастните колеги предават уменията, усилията и знанията си, резултатът е прекрасен. В болницата все още работят 22 колеги над 60-годишна възраст, от които младите могат да се учат. Най-доброто поколение лекари са между 45 и 60 години. Най-възрастните работят много добре и мога да кажа, че все още са водещите специалисти в болницата.

- Приходите на болницата за 2016 г колко са съпоставени с 2015 г. и в какво ги реинвестирате?

- Приходите между двете години са съпоставими, защото броят на преминалите пациенти е съпоставим. 25 350 пациенти са преминали за 2015 г., а през 2016 са 24 825.

Доходите ни са около 16,5 млн. лева на година. Най-голям разход за болницата, освен медикаментите и консумативите, е за заплати. Единственото, в което можем да реинвестираме, след като изплатим заплатите, е да плащаме дълговете си. Просрочените ни задължения са 1,4 млн. лева, при 1,6 за миналата година. Малко по малко връщаме, но нямаме толкова средства, за да можем бързо да ги изчистим.

- Вие сте доктор, но за тези години, в които сте директор, липсва ли ви работата на терен в отделение сред пациенти?

- Когато започнах работа в администрацията през 2000 година, бях заместник-директор на болницата. През първата година много ми липсваше работата в отделението и давах дежурства. Откакто заех поста директор не така. Ако искаш да си добър управленец и да си наясно с всичко, което се случва, няма как да не отделяш цялото си време затова. Работата ми липсва. Вечни директори няма и се надявам някой ден да се върна към нея.