КОВИД-19 сериозно затрудни работата на здравната система у нас и най-вече на болниците. Приходите в тях намаляха заради отлива на пациенти, а разходите се увеличиха заради нуждата от дезинфекция.Допълнително медиците най-вече в държавните болници, сред които са и областните, водят битка с коварната болест вече шести месец, а пандемията се увеличава. Какво е положението в клиниките, ще издържат ли още дълго, ще ги спаси ли готвеното увеличение на пътеките с новия анекс на рамковия договор, попитахме д-р Васислав Петров. Той е председател на Сдружението на областните болници и директор на тази в Сливен.

- Д-р Петров, какво е състоянието на областните болници 6 месеца след началото на пандемията?

- Направихме анализа на дейността на областните болници за първите 6 месеца на годината и установихме, че тя отбелязва спад между 15 и 30 процента в зависимост от положението им. Една единствена болница е отчела ръст от 3% в приема на пациенти – врачанската, най-вероятно, защото през миналата година имаха много проблеми и не бяха работили нормално. Всички лечебни заведения, които бяха работили нормално, имат спад на заетостта и приетите болни.

- В кои региони е най-голям спада на пациенти?

- Най-голямо намаление има в големите градове с много лечебни заведения. Във Варна например спадът е 30%, докато в Силистра - 18%. Там, където има малко лечебни заведения, спадът е не повече от 20%, а в големите градове, където има повече болници, явно пациентите са се преразпределили.

- А като медицински области – кои са най-засегнати?

- Нямаме такава разбивка, разделили сме ги на терапевтични и хирургични профили. Спадът е по-голям при терапевтичните отделения. Там са ендокринологичните, кардиологичните, ревматологичните отделения, където се работят доста планови пътеки. В хирургията спадът е по-малък, явно заради невъзможността да се отложат някои операции.

- Във финансово измерение какъв е спадът?

- Намалението във финансирането е по-малко, отколкото на дейността, вероятно заради увеличението на пътеките през тази година спрямо миналата и антикризисната мярка с гарантираното изплащане на 85% от бюджета ни. Спадът на приходите е между 5 и 12 на сто.

- Какво се случва с разходите?

- Разходите са се повишили, най-голям е скокът за дезинфектанти и лични предпазни средства. Там разходът е скочил в пъти. При нас в болницата в Сливен се е увеличил 10 пъти и е достигнал 30 хил. лв. на месец само за маски и ръкавици. Разходите за дезинфектанти отделно са скочили 8 пъти, там има повишение и като количество и като цени. Заради всичко това повечето болници с просрочени задължения са ги увеличили, а други болници, които нямаха просрочени, са на ръба и ако нещата не се променят, ще започнат да трупат задължения. Затова увеличението средно с 10% на пътеките ще ни дойде добре.

- Тези 10%, които се предвиждат средно на КП, ще компенсират ли приходите от по-малкото пациенти?

- Не сме видели още разпределението на увеличението по КП, а всяка болница работи по различни и затова увеличението ще е различно. Някъде ще е 10%, другаде повече или по-малко, тъй като увеличението на пътеките ще е диференцирано в зависимост от стойността им. Затова не мога да кажа още как ще се увеличат приходите на областните болници, но дано да стигнем да приходите от м.г. и да ги повишим.

- Кои пътеки според вас трябва да се увеличат повече?

- Още миналата година започна едно увеличение на най-недофинансираните пътеки в областта на детските болести, инфекциозните, нефрологичните, пулмологичните. Смятам, че там трябва да се наблегне с увеличението на цените. Вижте колко детски отделения има в частните болници и ще разберете, че там няма печалба.

- През юни и юли нямаше ли повече пациенти, които да търсят медицинска помощ в болниците?

- Всичко зависи от регионалните особености и разпространението на коронавируса. В регионите, където се засили епидемията, има отново отлив на пациенти. А и се наслагва летният период – август е период, в който всички са на почивка. Но коронавирусът продължава да е основната причина за отлива на пациенти.

- Какво се случва с медиците и болниците, които лекуват пациенти с КОВИД- ще издържат ли?

- Във всички наши болници се лекуват пациенти с КОВИД, но регионално нещата са различни. Има области, където пандемията протича по-леко, има и тежко засегнати места. Има болници, където се разкриха допълнителни отделения и се налага командироване на лекари и медицински сестри. Самият персонал на инфекциозните отделения и тези, които работят КОВИД е доста изморен. Трудно се вземат отпуски, епидемията не намаля през лятото, макар че се надявахме. При нас имаше период с по-висок брой на заболелите преди време, сега аналогична е ситуацията в Благоевград, където изведнъж са дошли много пациенти. Използвам възможността да благодаря на колегите, които се включиха в лечението на пациентите. В нашите болници имаме много малко лекари, които се отказаха да работят в КОВИД-отделенията, въпреки че се налагат и командировки. Ние се съобразяваме и гледаме там да пращаме по-млади колеги, с по-малко заболявания, но за съжаление персоналът ни застарява и е все по-трудно да намираме хора. Ще се наложи да повтаряме колегите. За съжаление нещата с пандемията не отминават, а епидемиолозите смятат, че през зимата се очаква ситуацията да се усложни още повече и ще трябва да сме максимално подготвени. Тази граница от 1000 души с КОВИД в болниците ще бъде надмината със сигурност, но нещата пак ще са различни за областите. В началото бяха 300 души, сега са 850, но всичко е индивидуално, защото тогава нашето отделение беше пълно, а сега е имаме по-малко пациенти. Тоест, географското разпространение на болестта не е еднакво и оттам натовареността на лечебните заведения е много различна.

- Когато минем границата от 1000 хоспитализации, а лекарите са все по-изморени, откъде ще се запълни луфта в системата?

- Няма откъде, ресурсът е един и същ, знаем колко са лекарите и сестрите. Най-вероятно ще се наложат крути мерки за закриване на отделения, за да се ползва целия персонал за КОВИД. Просто настоящият персонал трябва да се преквалифицира.

- Налага ли това нови промени във финансирането на болниците, защото на практика така те стават само инфекциозни?

- Не е точно така, защото няма как да не поемаме спешността. В почти всички региони – без София, Варна и Пловдив, областните болници поемат спешността, така че тя трябва да бъде осигурена. А и спешните пациенти не се интересуват дали има или не КОВИД в болницата. Но пак ще изчезнат всички планови пациенти. Ще бъде трудно да се работи, защото спешността е трудоемка и изисква доста голям финансов и медицински ресурс, от друга страна пациентите с КОВИД също финансово натоварват болницата. В това отношение е крачка напред, че МЗ ще финансира целево чрез своята методика инфекциозните отделения на болниците за първи път тази година. Също така пътеката за инфекциозни болести ще е два пъти по-висока, но престоят е дълъг и тя пак няма да е адекватна. Затова апелирам НЗОК и МЗ така да направят разчетите си, че да можем да реагираме адекватно и да има механизъм, който да ни позволи да работим нормално. Страхувам се, че приходите няма да ни стигнат за заплати. Сега с тези 85% сме на ръба и едва успяваме да покрием заплатите. Ако има някакво намаление, няма да можем да ги плащаме, а идеята на анекса е да можем да стимулираме персонала.

- Каква кризисна мярка трябва да има за догодина?

- Тази кризисна мярка с 85% не ни даде спокойствие. Не знам защо държавата изчисли, че ще дава 60% от заплатите на работниците във фирмите, а на нас 85% от приходите. Ако имахме 60% за заплати, щеше да ни е по-лесно да реагираме. Надявах се, че мярката ще е 100%, ако беше така нямаше да водим сега разговори какво да увеличим, за да усвоим икономиите и колко милиона ще са те.

- Обсъждали ли сте опции, какво може да се направи с този потенциален излишък?

- Опции не можем да дадем на НЗОК, ние очакваме в края на годината по някакъв механизъм – увеличение на пътеки или друг начин, за да ги усвоим тези средства. А, не да се окаже, че касата ще върне 200-300 млн. в бюджета на държавата, а болниците ще са изправени пред сериозни изпитания.

- Какво очаквате от новия министър?

- Той е бил директор на болница дълго време и нещата са му ясни. Дойде на визита в Сливен, проблемите, които имам аз, е имал и той. Надявам се, че специално в болничната помощ няма да има нужда да го увещаваме какви са ни болките и как да се решат.

Мария Чипилева

"клиника.бг"

https://clinica.bg/13065-Da-ne-vryshtame-milioni--a-bolnicite-da-iznemogvat